#Иваниша от Севера

Модератор

ас. Милен Петров (ИБЦТ–БАН)

Лектор, въвеждащ в атмосферата на епохата

доц. д-р Георги Димов (ИБЦТ–БАН)

Дискутанти

доц. д-р Георги Димов (ИБЦТ–БАН)

проф. дфн Пламен Антов (ИЛ–БАН)

Веселин Асенов (изд. Българска история) – консултант и редактор на романа

Третият роман, който дискутирахме – „Иваниша от Севера“ на Тихомир Тодоров – ни върна във времето на цар Иван Шишман, латините и османското завоевание. Средновековието е обичан от българските автори период, въпреки че романите от XXI век са далеч по-малко от тези от ХХ. Романът бе избран и препоръчан от Милен Петров заради наситеността с реални исторически събития и герои, на чиито фон е проследен животът на един обикновен човек.


За участие като водещи дискутанти бяха поканени проф. дфн Пламен Антов – рецензент на романа, изследовател от Института за литература към Българската академия на науките, Веселин Асенов – редактор на романа, част от екипа на издателство Българска история, и доц. д-р Георги Димов – дългогодишен изследовател на Късното Средновековие от Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките.


Дискусията започна с кратко въведение в историческото време, в което се развива действието на романа, направено от доц. д-р Георги Димов. Той постави и първите по-важни проблеми за обсъждане – образа на Иваниша и фактологичната достоверност на историческия контекст.


Веселин Асенов ни върна към процеса на подготовката на романа за издаване – основни дискусионни теми с автора, моменти на редакторска намеса и причините за това. Направено бе сравнение между работата с автор на исторически роман и автор на научно изследване, което ни доближи до работния процес на един писател.


Проф. Пламен Антов внесе нов ракурс на дискусиите ни „За историческия роман“ – този на литератора. Позовавайки се на широките си познания за съвременната българска и световна литература, както и на личното си отношение към романа „Иваниша от Севера“, проф. Антов представи художествените качества на романа и мястото му спрямо литературните традиции на ХХ и XXI век.